Сълзите на неродените деца Плачат ли неродените деца… Ако можеха да говорят какво ли щяха да кажат на своите майки и татковци? Едва ли можем да си представим, че някое от тях би избрало за себе си да умре. Законодателствата на много страни защитават правото на човека на живот, но много малко държави мислят за правата на децата в утробата на майката. Много бихме искали и вие да почувствате, че неродените деца също плачат. |
|
Не ме убивай, мамичко!автор: Александър Андреанов
Аз се появих съвсем наскоро. Сега съм вътре в мама, но след девет месеца ще се родя. Тук ми е толкова добре! Мама се грижи за мен, често пуска спокойна музика, на която и аз се наслаждавам заедно с нея, а понякога и заспивам. Всяка вечер от работа се прибира и тате. Той прегръща мама и милва коремчето й, където аз живея. Когато се родя ще имаме прекрасно семейство, вече толкова силно ги обичам.
Мама през по-голямата част от времето си е вкъщи. Понякога от един до пет часа отива на работа в училище. Няма много ученици, но затова пък тези, които има обичат мама много. Когато аз се родя, ще я обичам още по-силно. След училище мама се прибира в къщи и се храни, а с нея се храня и аз. Всичко винаги е толкова вкусно. После мама гледа малко телевизия, а след това си подготвя уроците. Така минават дните. Тате се старае във всичко да угоди на мама. Той е толкова добър! Скоро ще се родя и всяка вечер ще ги обгръщам с ръце и ще ги целувам, а после, когато порасна ще пропълзявам при тях и ще си играем заедно. Ще бъде прекрасно!
Всеки ден аз раста все повече и повече. Започват да ми се появяват ръчички и крачета. Виждам и чувствам всичко, а моите родители сигурно не знаят затова. Колко интересно! Често им махам с ръчички отвътре и им се усмихвам. Толкова ми е весело и добре тук! Понякога ми се иска през нощта да изляза оттук отвътре, да целуна мама и тате, и веднага да се върна обратно, защото още съм мъничък и трябва да си стоя тук. Понякога мамичка посещава баба. Тя е много нежна и грижовна. Баба винаги храни мама. В тях е пълно с дрешки за мен, но все още не знаят дали ще съм момченце или момиченце. Толкова ми е приятно, че постоянно мислят за мен! |
|
Read more...
|
|
Гласът на нероденото дете!Мамо, позволи ми да живея... Ти си моята единственна мама. Аз те обичам толкова много. Живея тук вътре в теб. В нас тече една и съща кръв. Чувам всеки удар на сърцето ти. Радвам се когато ти се радваш, и тъжа винаги когато си тъжна. Усещам всяка твоя болка и страх, и чувствам всички твои огорчения. |
|
Read more...
|
|
Дневник на нероденото дете
5 октомври. Днес започна моят живот. Моите родители още не знаят за това. Аз съм момиченце, ще имам светли коси и сини очи. Всичко вече е определено, даже това, че ще обичам много цветята.
19 октомври. Някой мислят, че аз все още не съм човек. Но аз съм истински човек, така както малката трохичка хляб е все пак хляб. Мама я има и мен ме има. |
|
Read more...
|
|
Не им позволявай да сторят това, мамо!източник: www.noabort.net превод: Таня Христова Те казват, че не правят нищо лошо, защото аз все още не съм се родил, като че ли това им дава право да разкъсват моето тяло. Искат да те убедят, че не е нужно да плачеш, но ти винаги ще слушаш моят плач, когато вече няма да ме има тук. И аз ще плача, защото между тези белоснежни стени няма никого до мен. Моята малка душа ще бъде разкъсвана от болка и ехото от тази болка ще изпълни цялата зала. Но те раздират малката ми главичка в техните щипки и никой няма да спре окървавените им ръце, за да ме спаси. |
|
Read more...
|
|
|
