За "Малкият принц" и неродените!

Изминаха вече почти три години, отакакто създадохме този сайт. Пишем тези няколко реда, с които да представим скромната ни работа, а именно доколкото можем да защитаваме живота още от самото му начало. Разработихме този интернет сайт с цел в него да публикуваме информация във връзка с абортите, която наистина липсваше през 2006 - 2007г. в българското интернет пространство. Днес вече има такава налична информация, но е истина, че сблъсъка с идеята за това кога възниква човешкият живот все още предизвиква, а сигурно и занапред ще продължава да е така, най-различни реакции.

Човека е така устроен, че винаги изглежда естествено  да подкрепиш, да защитиш, да насърчиш и да помогнеш на някой, който е изпаднал в беда, независимо дали това е възрастен или дете, дали е болен или някой, който е лишен от любов и грижа. Всичко това е близо до нас, видимо за очите ни. Разбира се, че всяка дейност, която е насочена в тази посока е важна и значима. Самите ние оценяваме и дълбоко уважаваме такъв род благодеяния.

Но нека да погледнем как стои въпросът, ако трябва да подкрепиш или да защитиш един живот, който вече съществува, но все още е невидим за естествените ни очи. Живота на неродените. В този случай са неприложими провеждането на благотворителни кампании, набирането на средства в помощ на определена кауза и всякакъв друг вид познати или по-малко познати ни начини на взаимопомощ. Не това, обаче е предизвикателството в случая. В случая голямото предизвикателство е самият живот и това дали можем да го приемем? Може би ще има хора, които ще си помислят, че предоставянето само на информация не е истинската, реална помощ, от която хората имат нужда. Но в действителност ние правим това, което можем, и се радваме винаги, когато чуем, че сме били полезни. 

Дали е възможно за човек да съжали някого, обаче, когото все още не е видял, нито докоснал, когото не е чул да плаче или да се смее? Как да приемем нещо, което не се вижда с очите? Обичам книжката “Малкият принц” на Антоан дьо Сент Екзюпери. Обичам я, защото в нея невидимото е по-важно от видимото. Обичам я, защото в нея значимостта и резултатността на нещата не се измерват с бройки и количество, а с ценността на живота на най-малкия дори, и едва ли някой ще дръзне да оспори, че в човешката верига най-малките са именно тези неродени бебета. Със сигурност за успеваемостта на това, което се опитваме да правим не може да се съди според поговорката: “Пилците се броят на есен”! .

Наскоро прочетох едно интервю на световноизвестния сценарист и режисьор Чарли Кауфман, за който беше написано следното: “Кауфман държи на истината”. И това е, защото Кауфман не приема да прави сценарии за касови филми, защото е изключително честен в работата си.  За нас остава едно: да останем честни, а именно да знаем, че не сме извъртяли нещата, така че да са по-лесни за възприемане от хората, от които зависи да подкрепят било момичета или жени, сблъскали се с действителността на бременността, която е била неочаквана.

Направили сме всичко с едно желание: да спасим живота на все още нероденото дете, чрез даване на яснота по въпроса какво в действителност представлява аборта. Знаем, че човек, когато е в затруднено положение не се замисля за бъдещето, а иска веднага да разреши възникналият проблем. Но, ако всеки от нас намира в себе си частица смелост, честност и уважение към своя живот и живота на другите, може да намери сили да приеме и една неочаквана бременност. 

И сега моето дълбоко и лично обръщение към Вас е: Ако все пак се осмелите като малкият принц  да видите в нарисуваното сандъче малката овчица скрита там, то тогава със сигурност ще можете да видите ценността и на заченатият живот. С надеждата всичко това да се случи овреме.

Николинка Атанасова