Благодаря ви , за това , което правите! Сайта е  невероятен. Аз самата  изплаках безброй сълзи, докато изчета материалите  в него. А много повече се надявам да се трогнат  хората, които никога преди не са се замисляли  на тази тема. Често  съм в  спор или  в диалог, относно аборта с близки и колеги.Плаши ме колко лекомислено се  взима решение да се отървем от  нечий живот, още повече от  този на собственото си дете. Дано  този сайт да промени много  грешни решения и да ги насочи в правилната посока. Бог да ви благослови за ценния труд!

Гергана Иванова

Благодаря за този сайт, който е толкова хуманен и човешки! Връща мисълта на мястото й за всеки който е забравил да мисли и да чувства истината на живота! Поклон на всички автори!

 "Бременна съм в осмият месец, диагнозата на детето ми е аненцефалия, въпреки това не помислих за аборт. Знам, че то е божие творение и аз нямам право да го убия. Обръщам се към всички бременни жени, моля ви не убивайте децата си, защото един ден ще ви се потърси сметка."

Л.Д.

"Децата са дар Божи и не трябва да се правят аборти. Щом като са заченати, те трябва да се родят. Защо трябва да се убиват с аборт? Аз имам прекрасна дъщеричка и съм много щастлива с нея. Тя е моето слънце! Радваме и се много!

П.

"Нямах деца цели осем години, но за мое щастие открих доктора, който ни помогна и сега със съпруга ми сме много щастливи и се радваме на нашият син, който е на три месеца и половина и който се роди точно един ден след нашата осемгодишнина от сватбата, която беше на 13.05.2008г., а той се роди на 14.05.2008г. с цели осем дни по-рано.

И. Б. Д.

Да, направих аборт. Но колко загубих? Много. Всичко - смисъла на живота си. Бях наказана от живота. Ето и жестоката истина за това, което ми се случи. Разболях се от варицела. След няколко дена разбрах, че сьм бременна. Сливаха се чувствата на радост, щастие с притеснение. И ето мина болеста. Отидох на гинеколог /лекар, който заслужава уважение, истински медик, който ме посьветва да отида на инфекционист/. Отидох още на другият ден. И ето,че факта си е факт-бременността беше започнала да влияе зле и на моето здраве /а тежестта и болките в корема не преставаха/. Така след 3 дни направих аборт. Всичко бе наред, но сьрцето ми е разбито. Остана само пустота, пустота и нищо друго. Една част от мен я няма /радостта, най-милото/. Убих детето си!! Боже, защо?. Но по-убийствена е мисьлта , че то ще страда цял живот, ако се роди недъгаво или да има психологически проблеми /недай си боже да не мога да му помогна/. Сьщо страдам от мисьлта, че сьм била добра с него, че не му е било добре в мен /неговата мама/. Страха е грях. А аз не можах да се преборя с него. Мили хора децата са светиня!!!Моля ви не ги убивайте.

Б. Д.

Случайно попаднах на сайта ви, но останах възхитена. Във време, в което хората, които се обявяват срещу аборта, се смятат за задръстени моралисти, а най-нормалното нещо е да се направи един аборт, съм щастлива, че ви има. Материалите, които сте публикували, ме разплакаха. В тази връзка искам да попитам - търся един документален филм, мисля че се казваше \"Безмълвният крясък\" или нещо такова, в който става въпрос за това как ембрионът усеща приближаването на инструмента, с който ще бъде \"убит\", и отваря устичка като че надава безмълвен крясък. Ако можете  да ми помогнете да  намеря филма, ще ви бъда благодарна.
Винаги съм била против абортите, не защото съм религиозна моралистка, тук искам да кажа, че дори не съм вярваща, а защото смятам, че абортът е убийство, отнемане правото на живот на едно невинно създание. Аз лично съм на 31 год,имам 2 деца и се моля да не се случи така, че да забременея отново, защото не можем да си го позволим финансово, а знам, че няма да има сила на света, която да ме накара да направя аборт!
Не знам как бих могла, но ако има начин, бих искала да ви сътруднича. Примерно при разпространението на брошурите...
Всичко хубаво ви желая! Ще се радвам, ако ми пишете.

Т. Ц.

Здравейте,
Пише Ви една майка на две деца, но и една много дълбоко наранена жена. Имам две прекрасни деца и съм горда с тях. Но всичко се обрърна точно преди седмица. На 5.02.2008г. разбрах, че съм бременна с близнаци. Споделих на съпруга ми, защото той беше много притеснен от закъснението на месечният ми цикъл, защото взимам предпазни мерки и се съмнявахме за съвсем друго. Но както и да е. Когато лекарят ми каза, че не само съм бременна, но са и близнаци, очите ми светнаха - толкова се зарадвах, защото много исках да имам близнаци. Споделяйки на съпруга си той ми постави дилема или махам двете деца, т.е да направя аборт, или се махам с всичките деца. Толкова ми бе гадно да играя на хазарт и да се лутам. Вечерта преди аборта много плаках, много исках да ги оставя, защото това е най голямото богатсво, но уви нямах избор. Седмица по-късно още си спомням какво видях гледам снимката от видеозона и си спомням за двата живота, които можех да дам. Сега плача постоянно затворила съм се в себе си и се чувствам ужасно. Съжелявам , но просто нямах избор.

А.

Аз твърдо съм против аборта. За мен това е още по-голям грях - да убиеш своето собствено дете с пълно съзнание, че го правиш. Нежеланата бременност е лекомислие, а аборта е престъпление със съучастник лекар, който се е клел с Хипократовата клетва да запазва човешки живот!

С.И.