Да родим ли, ако детето е увредено?

По време на практиката ми в отделението по гинекология се запознах с една бременна жена, чието дете беше с вродени аномалии, от които можеше да умре веднага след раждането. В такива случаи много от лекарите съветват жените да направят аборт от съчувствие към майката. Знаех, че не съм длъжен да приемам да участвам в такъв аборт. Но едно друго нещо не знаех, каква алтернатива да предложа на такава майка? „Малкият Давид” ми подсказа какво да правя. Ето неговата история.

Майката на „малкият Давид” се консултира с мен по повод нейната бременност. На детето, с което беше бременна му бяха открили пет сериозни аномалии. Състоянието й не ми приличаше на нито един познат досега синдром. Много лекари й предлагаха да направи аборт, но тя отказа. Бременността беше дълга и трудна за младата жена очакваща своето първо дете. Бяха я насочили към мен от селската им местност. След като се роди детето бащата даде своето име Давид на първата си рожба.

Унищожих населението на цял град

Гинекологът д-р Стоян Адашевич е първият сръбски лекар публично нарекъл изкуственото прекъсване на бременността убийство, за което отговорност носят както лекарят, който извършва аборта, така и майката на детето. Неотдавна на света беше представено неговото изследване, сборник със статии за аборта наречен „Святостта на живота”. Настоящото интервю, което д-р Адашевич даде за сръбското списание „Православие”, разтърсва със своята откровеност и съдържание. Най-доброто определение за това интервю е: Мъчителна изповед на общонародно покаяние.

Кога разбрахте, че извършвайки преждевременно прекъсване на бременността, вие убивате всъщност човек?

Аз съм лекар и мога много добре да преценя какви нечовешки постъпки съм извършил, отговорен съм да свидетелствам, да просветя, да предупредя хората, че преждевременното прекъсване на бременността фактически не е нищо друго освен убийство на неродено и беззащитно дете. В моите лекарски отговорности и правомощия влизаше извършването на аборти, които държавата разрешаваше.

Абортът – свобода да решиш или избор да убиеш?

Гергина Кирякова – лекар и брачен консултант

Източник: "Евангелски вестник" интервю на Габриела Николова

Имате ли личен опит, когато говорим за аборти?

Опитът ми в тази посока е много болезнен и горчив. Ще разкажа една лична опитност. Много скоро след първото раждане отново забременях и трябваше да родя на следващата година. Първото ми дете беше на 1 година. Мислех, че разликата е много малка и трудно ще отгледам двете деца. Затова съвсем лекомислено реших да прекратя втората си бременност. Бях медицински работник, но изобщо не мислех, че абортът е грях и ще има последствия. Махнах детето и последствията бяха много страшни – физически проблеми, болести по гениталиите.

Бернард Натансон: „Ръцете ми са изцапани с толкова много кръв”

автор: А. Савовски, (Milujcie sie, N 11-12.1995, Франция)

1 септември 1995г., Нюйоркски вестник публикува информация, която шокира мнозина. Доктор Бернард Натансон, който през 70-те години на миналия век е оглавявал една от най-големите клиники по аборти в САЩ, и е бил евреин-атеист, подава молба да бъде приет в Католическата църква.

Последният аборт, който д-р Натансон е извършил е бил преди 15 години. Автор на два документални филма – „Тихият вик” и „Затъмненото съзнание” – той неофициално потвърждава пред участниците в конгреса"Human Life International", който се провежда в Калифорния през април предходната година, че е станал католик. Лекцията, която изнася обяснява кое го е накарало да вземе това решение.

През 1968г. Бернард Натансон основава „Национален съюз за правото на аборт”, и за да обясни това той привежда няколко примера от своето детство.