Бернард Натансон – необикновеният свидетел на истината

От изказването на д-р Бернард Натансон в Полския парламент, октомври 1996г.

„Моля ви, не правете нито една крачка по пътя на легализиране на абортите. Историята това никога няма да ви го прости…Искам да ви предупредя да не правите грешката, която ние в Америка направихме. Гласуването в полза на абортите ще бъде едновременно гласуване за евтаназията, убийството на увредените хора и болните, ще бъде гласуване в полза на генетичните експерименти – ще бъде първата крачка по наклона, който води до незачитане на живота и краят на който неизбежно е смъртта."

Така проф. Бернард Натансон, американец с еврейски произход, се обърна към полските парламентаристи, в краят на октомври 1996г. Той без съмнение е най-големият световен експерт в областта на абортите и защитник на живота от зачеването, световно известен професор, специалист по акушерство, гинекология и биоетика. В края на 60-те години на миналия век, точно д-р Натансон става лидер на известното американско проабортно движение „Национално обединение за премахване забраната за абортите” /"NARAL"/. Само за пет години /от 1968 г. до 1973г./ дейността на това движение довежда до легилазиране на абортите във всички Съединени Американски щати. Д-р Натансон създава най-голямата в света клиника за извършване на аборти в Ню Йорк и две години е нейн директор. Днес, той с огромно съжаление признава за извършените от него 75 000 аборта, в това число и на негови собствени деца.

Изморен от тази „активност” за легализиране на абортите, през 1972г. той напуска ръководния пост на клиниката и приема да бъде координатор и директор на гинекологичната болница Св. Лука в Ню Йорк. През следващите четири години, използвайки най-съвременната техника, той провежда редица научни изследвания на човешкия плод в утробата на майката. С помощта на ултразвуковият апарат, фетоскопската апаратура, електронното записване на сърдечния ритъм на детето в майчината утроба, е било възможно да се наблюдава поведението на детето в утробата на майката. Изследванията на д-р Натансон са толкова красноречиви, че той емоционално се привързва силно към неродените деца и ги обиква.

Д-р Натансон заявява: „Събрах библиотеки с научни доказателства, които ме убедиха в това, че човешкия живот започва от момента на зачеването /т.е. с оплождането/. В матката няма място и самата тя няма такива дадености, та да може да се осъществи някаква промяна на нещо, което не е личност с индивид, който вече е личност. Във времето на вътреутробното развитие не стават резки изменения и затова животът трябва да се защитава от самото му начало до неговият край. Човешкият плод – това е един беззащитен и много деликатен човек, затова трябва да го защитаваме и пазим. Разбрах, че живота това не е само материята, и че не ние управляваме нещата в този живот. През 1979г. заявих публично, че съм променил възгледа си относно абортите и пристъпвам към защита на неродените деца. Започнах да пиша и да говоря по лекции, че нашата отговорност е да уважаваме живота във всяка негова форма. Промененото ми отношение към абортите стана опасно за хората, които бяха свързани с абортите и порнографския бизнес, до такава степен, че ме заплашиха дори със смърт. През 1984г. много силно ме заинтригува, какво наистина се случва по време на аборта. До този момент никога не бяхме изследвали това. Помолих близък приятел, който правеше аборт да включи ултразвуковия апарат и да го сложи до тялото на жената, на която се правеше аборта. Записахме всичко на видео. Това, което се случи после с нас е, че бяхме ужасени. Благодарение на получената документация мога да видя как ръчичките и крачетата на бебенцето бяха откъснати от изсмукващата машина, как всички органи бяха смачкани, как черепът беше раздробен със специален инструмент. За мен това беше наистина голям шок. Моят приятел, който работеше в много клиники, и ежедневно правеше по 30-40 аборта, след като видя видеото от ултразвука никога повече не направи нито един аборт. Използвахме част от този запис и направихме филма „Тихият вик”. Движенията подкрепящи аборта много силно ни нападнаха и ни обвиниха в манипулация на общественото мнение. Тези претенции, обаче бяха обявени за неоснователни от самия създател на ултразвуковия апарат д-р Доналд, който каза, че „Тихият вик” – истински документира аборта на тримесечно бебе в утробата на майката. През 1987г. ме заинтригува какво се случва при един аборт на по-късен етап от бременността, т.е. след петият месец от зачеването. Отново помолих доктор да снима аборт с помощта на фитоскоп – оптически инструмент, който от едната страна има обектив и лампа, а от другата страна има лупа. Той вкара фитоскопа във утробата на жената бременна в петия месец, камерата постави от другата страна и снимаше аборта на монитора. Във филма се вижда чудовищно разкъсване на детето на части. Този филм се казва: „Затъмненото съзнание”. Когато за първи път този филм бе показан в Париж, той много впечатли зрителите, а един лекар загуби съзнание. Снимахме също и т.нар. „раждане на части”. Тази процедура се извършва в 26-28 гестационна седмица от бременността. По време на тази процедура крачетата на детето се хващат и се изкарват вън от утробата на майката, което е частично раждане. Вътре остава само главичката. Целият този процес е убийство на дете – след това в главата на детето се вкарва остър инструмент, който се забива в мозъка. Когато това се случи, черепът пада и детето може да се изкара мъртво”.

Д-р Натансон извършва аборт за последен път през 1979г. Научните изследвания са му помогнали да разбере какво всъщност представлява аборта в действителност.
„Достигнах до извода, че плода в утробата на майката – това е човешка личност, и не трябва повече да водим тази ужасна война против най-безпомощните и най-невинните от нас. Изследванията ми показват колко са важни за човека първите девет месеца в утробата на майката. Това е най-важният етап от живота на човека-тогава се развиват нашите органи, появяват се чувствените възприятия. Прекъсването на бременността на този етап е непростимо, недопустимо и неморално. Това е престъпление. Наблюдавайки плода в майката, не може да не стигнеш до извода, че той е член на човешкото общество. Всички ние някога сме били в утробата на нашата майка. Науката доказва, че първите девет месеца от бременността са част от целият ни живот, който започва при зачеването /оплождането/ и завършва със смъртта. Тези първи девет месеца са абсолютно необходими и трябва да се приемат така, както периода на новороденото дете, детството, юношеството, зрелостта и старостта. Смятам, че разрешението на абортите е планирано унищожаване на човешки живот, ужасен акт, в който силата доминира над истината.

Като учен аз знам – не просто считам, но знам – че живота на човека започва в момента на зачеването. Ако, за да признаем това не ни достига мъжество, увереност, ако се разочароваме и отегчим, ако загубим дори само минута – историята това няма да ни го прости”. По време на пресконференция в Парламента на Република Полша д-р Натансон заявява още: „От гледна точка на медицината няма никакви основания, които да оправдаят дори и един аборт. Медицината е на такъв етап, че ние можем безопасно да преведем всяка жена през периода на бременността. А ако тя наистина е болна, тогава именно аборта може да я убие. На всички известни и честни лекари им е ясно, че за аборта няма оправдания. Защитата на живота на неродените – това е естествен инстинкт на човешка солидарност. Но, уви истината за аборта се скрива от самата жена и от обществото”.

„От медицинска гледна точка аборта се явява много по-голяма опасност за живота на жената. Той именно заплашва жената със смърт поради възможни сериозни усложнения. Ако лекарите говориха за последствията от аборта, то навярно много малко жени биха се решили да го направят. Научните изследвания показват, че аборта не просто убива детето, но също оставя дълбоки и трайни следи в психиката на жената, в нейният партньор, а също и в лекарите и медицинските сестри”. Това е т.нар. „постабортен синдром”, който се изразява в постоянно чувство на тегота, вина и затваряне в себе си. Последствията от аборта пораждат дълбоки рани в личността на човека, в неговата съвест и душа. Това касае майката, бащата и техните живи деца. Психиатри отбелязват, че деца на които им е „провървяло да се родят”, подсъзнателно усещат, че е можело да бъдат убити от техните майки или бащи. Аборта влияе разрушително и върху личността на лекаря, който го извършва. Тези лекари загубват уважение към пациентите си, стават невнимателни, агресивни, много от тях започват да употребяват алкохол и наркотици”.