Да родим ли, ако детето е увредено?

По време на практиката ми в отделението по гинекология се запознах с една бременна жена, чието дете беше с вродени аномалии, от които можеше да умре веднага след раждането. В такива случаи много от лекарите съветват жените да направят аборт от съчувствие към майката. Знаех, че не съм длъжен да приемам да участвам в такъв аборт. Но едно друго нещо не знаех, каква алтернатива да предложа на такава майка? „Малкият Давид” ми подсказа какво да правя. Ето неговата история.

Майката на „малкият Давид” се консултира с мен по повод нейната бременност. На детето, с което беше бременна му бяха открили пет сериозни аномалии. Състоянието й не ми приличаше на нито един познат досега синдром. Много лекари й предлагаха да направи аборт, но тя отказа. Бременността беше дълга и трудна за младата жена очакваща своето първо дете. Бяха я насочили към мен от селската им местност. След като се роди детето бащата даде своето име Давид на първата си рожба.

Предполагахме, че "малкият Давид" ще живее двадесет минути след изключване на апарата за изкуствено дишане. След раждането детето прекара в кислородната палатка около 8 часа, които трябваха на детският лекар за изследвания. Диагнозата на лекарите се потвърди напълно. В стаята с младата майка и бащата присъстваха и техни роднини, когато докараха бебето от детска реанимация. Бързо подадоха „малкият Давид” на майка му, защото му беше нужна нейната любов и нежност преди да настъпи смъртта му. Бащата, както и лелите, дядовците и бабите можеха да подържат малкият Давид, да го прегръщат и целуват с любов. След двадесет минути сърцебиенето на детето започна да отслабва, но после неочаквано отново дойде в норма. И това се повтаряше много пъти. През целият ден далечни и близки роднини идваха от целият щат. Бяха толкова много, че мястото във болничната стая не стигаше, за да ги побере. Но всички имаха възможност да подържат, да целунат и да окуражат малкият Давид с много любов. „Взрив от любов” се чувстваше от всички присъстващи. Когато после съм говорил с родителите и роднините те винаги говориха за този невероятен „взрив от любов”, който са почувствали тогава.

Отидох на погребението на "малкият Давид". Два часа и половина вървях по градските улици наблюдавайки прекрасните пейзажи. Когато пристигнах на мястото, майката на "малкият Давид" ми каза: „Моят лекар ми обеща, че ще дойде и аз знаех, че ще го направи!” На погребението имаше около 100 човека. Дядото на "малкият Давид" произнесе реч, от която всички присъстващи се просълзиха. След погребението реших да се поразходя по поляната около гробището. Спомних си житейските си грешки. Много от тях е можело да се поправят и да се намери утешение. Като лекар съм се срещал с аналогични ситуации - пред мен стои проблем и аз го решавам. Този случай, обаче ми показа една нова методика на отношение към бременността. Съвършено ясно е, че тези родители бяха абсолютно потресени от трагичните събития. Във всеки разговор те споменаваха колко тежка за тях е била смъртта на тяхното детенце, но никога не забравяха за този прекрасен и топъл „взрив от любов”, който всички чувствали докато са държали и целували „малкият Давид”. Оказа се, че малкият Давид е дал повече любов за един ден на тези родители, отколкото много други деца за целият си живот. В тяхното съзнание и в съзнанието на всичките им близки беше останал спомена, че трагедията от смъртта на малкият завинаги и неотлъчно е свързана с този „взрив от любов”. Можеше да се помисли, че такива родители ще бъдат много внимателни към една друга бременност на майката или въобще не биха пристъпили към такава крачка, но жената забременя след няколко месеца и сега имат съвършено здраво детенце.

„Малкият Давид” ме научи правилно да подхождам към всяко дете със смъртоносни отклонения, а именно търпение и чакане, а не вмешателство. „Малкият Давид” доказа, колко добро нещо може да се получи от този правилен подход, а също че дори и най-малкият е създаден за нещо, и всеки има свое призвание. „Малкият Давид” ни показа, че дори и бебенце, което никога не е проговаряло може да даде могъщ духовен урок на лекарите, на колектива на болницата, на майката и читателите.

от статията „Малкият Давид” на д-р Боггат, симпозиум по „Здравеопазване”